Цветовете и символите в православните икони не са просто украса — те имат дълбок смисъл и помагат на вярващите по-добре да разбират както евангелските текстове, така и житията на светците. Всеки цвят и образ в иконата е подбран с цел да предаде духовно послание и да помогне на човека да се ориентира в словото предадено чрез изображение.

Например, златният фон, който често виждаме зад образите, не е случайност — той символизира Божията слава и небесната светлина. Това е начин да се покаже, че онова, което е изобразено, не принадлежи на земния свят, а е част от Божието царство.  

Червеният цвят в иконите често се свързва с мъченичество и жертвата на Христос. Той напомня за кръвта, пролята в името на вярата, но също така изразява Божията любов и благодат към хората.

Синият цвят се използва, за да покаже небесната чистота и присъствието на Светия Дух. Най-често виждаме този цвят в дрехите на Богородица — като знак за нейната святост.  

Синият и червеният цвят присъстват в изображенията на Христос и Богородица като част от тяхното облекло, като символи на небесното и земното начало. Синьото означава небето или Божието царство, което не е на тази земя. Като символ на друг, вечен свят, то показва и безкрайността на небето. Тъмносиньото е и цветът на Божията майка и обикновено се използва в религиозните икони, за да покаже нейната небесна природа.

Бял цвят - възможно е да видите Христос обгърнат в бяла плащеница, но това е само когато се изобразява неговото Възкресение. Бялото присъства в одеждата на Христос като Младенец, но и в изображенията на ангелите. Можете да видите в бял цвят, мафориона, която обгръща главите на светиците в православната църква.

Лилавото пък е знак за царственост и божествена власт, особено когато става дума за Христос.

Зеленото символизира живота, възраждането и новото начало. То често присъства в сцени, свързани с природата или възкресението, като напомня, че вярата в Христос носи нов живот и надежда. Ще видите много често зеленото и в облеклото на свети Йоан Кръстител. Той се разпознава по зеления цвят.

Черен цвят – той също присъства в иконите, но се свърза с изображението на дяволското начало, смъртта и други символи на злото. Смесването му с бял цвят, ражда сивото, което се смята за безлично и никога не се използва в иконите.

В иконите се използват и много други цветове, когато се изобразяват светци и светици. Тези цветове се избират според отново каноничните правила за представянето на дадения образ. Понякога изображенията на дадени светци с определен разпознаваем цвят са наследени от дълговечна традиция и зографите избират просто да я следват. Тази пъстрота, която следва строго регламентираните цветове при Христос и Богородица, е свидетелство за красотата на духовния живот и за живителната сила на цветовете, които също разказват истории.

Всички цветове и символи в православните икони имат една основна цел – да насочат мислите и сърцето на човека към Бог. Те ни помагат да разберем по-добре вярата, да се молим с повече внимание и да чувстваме Божието присъствие в живота си. Затова, когато гледаме икона, не я възприемаме просто като картина, а като духовен прозорец към невидимия свят.